Обстановка

Много малко хора могат да твърдят, че не са оставили дигитален отпечатък. Той често може да е смесица от дейността ни в социалните мрежи, информацията за нас от събития, в които се участвали, неща, които сме постигнали и новини за нас. Цялата тази информация може лесно да се открие през интернет търсачки (напр. Google, Bing, Yahoo)

Неудовлетворението на г-н Костея Гонзалес от неговата дигитална личност води до решението на Съда на ЕС, че имаме правото да бъдем забравени.

Дело

Г-н Гонзалес е недоволен от факта, че когато изписва в Google собственото си име се появяват две съобщения за търга на негова къща. Тя се продава, тъй като той иска да покрие  социалноосигурителните си дългове. Двете тръжни съобщения са публикувани в испански вестник  10 години преди неговото оплакване и дълговете са вече уредени. Въпреки това, заради появата им в Google, тези съобщения му причиняват професионални проблеми.

Процес

Г-н Гонзалес отправя два иска до испанската агенция за защита на данните през 2010. Първо, съобщенията да бъдат свалени от сайта на вестника и второ, Google Испания и Google Inc. да свалят връзката към статиите от търсачката си.

Испанската агенция отхвърля искането за заличаване на информацията от вестника, на основаниe факта, че те са законно публикувани. Въпреки това, органът се съгласява, че връзката към съобщенията трябва да бъде изтрита от търсачката на Google. Това им решение е обжалвано от  Google Spain и Google Inc., които се обръщат към Върховния съд на Испания. Съдът от своя страна отправя запитване към Съда на Европейския Съюз.

Решение

На 13 май 2014 Съда на ЕС взима решение, че имаме правото да бъдем забравени и се съгласява с Испанската агенция за защита на данните, че Google Inc. и Google Spain трябва да изтрият връзките към г-н Гонзалес.

Съдиите не приемат за право информацията да бъде изтривана автоматично след определен период от време. Но те ни признават правото да искаме премахването на определени връзки към информация от търсачките. (т.е. при търсенето на нечие име, някои резултати да не се показват). На това ни право можем да се позовем, ако информацията е „невярна, ирелевантна, неактуална или прекомерна“.

На практика, делото срещу Google води до това компаниите, предоставящи подобен вид услуги (Bing, Yahoo и т.н.)  да приложат метод за премахване на връзки (резултати от търсенето) при поискване. Създадена е онлайн бланка, която да е на разположение на гражданите на ЕС и чрез която те да могат да изискват изтриването на връзка към определена информация, която те считат за „невярна, ирелевантна или неактуална“. Google назначава екип от правни експерти, чиято работа е да разглеждат всеки отделен случай по отношение на неговата правомерност (т.е. дали случаят отговаря на условията от правна гледна точка.За да вземат своето решение, от компанията прилагат критериа като: възрастта на материала и обществения интерес към съдържанието му.

Ако искът е одобрен, Google изпраща уведомление до администратора на сайта (на който е публикувана информацията). В това уведомление компанията известява администратора, че статията вече няма да бъде обвързана с името на даден човек в Google.

Въпреки това, информацията остава онлайн и все още може да бъде намерена ако я търсим пo друг начин. Например документ, който е озаглавен „Александър Далкирк е разпитван за влизане с взлом на Олд роуд №94“ може да бъде премахнат като резултат от търсене на „Александър Далкирк“, но все още ще се появява при търсене на „влизане с взлом на Олд роуд №94“.

Следователно, кръщаването на правото като „да бъдеш забравен“ не е много точно. Информацията не се „забравя“ – не изчезва- а просто става по-трудна за намиране. До момента Google получава над 230,000 молби за премахване на информация, от които около 60% са отхвърлени.

Оценка

Това решение се оказва противоречиво и е критикувано не само от интернет търсачките, но и от защитниците на свободата на словото и правата на човека като цяло.

  • Правните критики се фокусират върху липсата на ясни и по-подробни критерии за защита на „правото да бъдеш забравен“, което създава много неясноти при прилагането на решението. В допълнение се изтъква като критика и прекалено широкото определение на съда за „администратор на данни“. И също така опита на Съда да създаде баланс между правото на личен живот и останалите основни права, като в този си опит Съда de facto е дал предимство на правото на личен живот.
  • Решението също така не дава определние за това какво е „интернет търсачка“, с което се създава неяснота кои други услуги и компании (освен Google) трябва да се съобразяват с правото да бъдеш забравен. Какво точно представлява „интернет търсачката“? В момента Google контролира почти 90% от пазарния дял на тази услуга, но термина е достатъчно всеобхватен, за да може да засегне други по-малки компании, които са с по-специализиран фокус и имат по-малко ресурси да се справят с „правото да бъдеш забравен“. Решението на Съда постановява, че „правото да бъдеш забравен“ може да бъде ограничено „съобразно ролята, която има лицето в обществения живот“, но отново става трудно да се направи разликата между обществени фигури и частни лица.
  • Отвъд правните критики, се повдигат и въпроси за ефекта, който  може да има решението на Съда в обществените отношения. Критиците се страхуват, че отсъждането на съда ще доведе до „тихо посегателство“. Възможността на хората да премахват информация повдига притеснения, че това може да доведе до прикриване на информация, която е от публичен интерес. Например обществени личности като политици да премахват неудобни факти за себе си. След като всеки е способен да поиска премахване на връзката с дадена информация се появяват страхове от автоцензура и пренаписване на историята.
  • Изтъквани са и трудностите, свързани с прилагането на „правото да бъдеш забравен“: от справяне с лавина от искания, до създаването на общи правила, важащи и за останалия свят (а не само за държавите от ЕС). С решението на съда, компании като Google придобиват ролята на съдии на основните права на човека. По този начин, Google престава да бъде просто „посредник“ между търсещия информация и сайта, който му я предоставя, и се превръща в страна, предоставяща възможност на гражданите да имат някакъв контрол върху дигиталната си самоличност.
  • От друга страна, решението е приветствано от гражданите, които са недоволни от начина, по който интернет насочва погледа на търсещия към отделни части от живота ни за сметка на други. То също така е приветствано от неправителствените организации заради ролята, която може да играе в сфери като реабилитиране на бивши затворници. Така и от Европейска комисия, тъй като „правото да бъдеш забравен“ ще позволи на младото поколение да контролира подробната информация – с която интернет разполага – за всеки един от нас.

Прочети повече за този случай тук.