Знай

Скоростното разрастване на интернет през последните двадесет години ни сблъсква с нови предизвикателства отнасящи се до човешките права. Особено е положението в търсенето на баланс между свободата на медиите и свободата на изразяване, от една страна, и правото на неприкосновеност на личния живот и правото на защита на личните данни от друга.

Написвайки нечие име в търсачка, без значение колко неизвестни си мислим, че сме, може да разкрие множество резултати за нас: от профили в социалните мрежи до новини и други форми на информация. Повечето от нас имат дигитална самоличност, съставена от отделни моменти от нашето минало и настояще. Тези моменти се съхраняват във времето и дигиталната ни самоличност, с или без наше знание, се използва от други лица в интернет. А целите, за които е събирана, може и да са ни неизвестни.

През 2013 г. Едуард Сноудън  разкрива начина на действие на програмите за наблюдение, които се използват от Агенцията по национална сигурност на САЩ и Щаба за правителствени комуникации на Обединеното кралство. Тези разкрития повдигат опасения у европейските граждани относно защитата на лични данни.

Тази защита е гарантирана от Правото на ЕС и Европейската конвенция за правата на човека.  В тази гаранция влиза както неприкосновеността на личния ни живот, така и защита на личните данни. Но тези права не са абсолютни, – т.е. при определени обстоятелства и в определена степен те могат да бъдат ограничени.

Възползвайки се от тази възможност, (под предлог, че е в интерес на националната сигурност) правителствените агенции оправдават навлизането в личното пространство. От своя страна, позоваването на национална сигурност допълнително усложнява търсенето на отговорност на службите, тъй като информацията е засекретена.

Развитието на правото да бъдеш забравен също така повдига важни въпроси относно дейността на частните компании и кога те могат да нарушат това право.

Отиди на казуси

Разбери

Зачитането на личния живот  и защитата на личните данни са гарантирани от Хартата на основните права на ЕС в чл. 7 и 8. Неприкосновеността на личния живот също е защитена в европейското пространство и във всички страни членки на ЕС от член 8 на Европейската конвенция за правата на човека. Защитата на данните е регулирана в Съюза чрез Директивата за защита на данните, приета през 1995, която задължава държавите-членки да приемат национални закони за защита на данните.

Директивата за защита на данните от 1995 гарантира, че гражданите имат силни права върху обработването на личните им данни. Те включително могат да възразят срещу обработването им, както и имат правото на достъп до тях.

„Администраторът на лични данни“ трябва да гарантира, че информацията се събира за „конкретни, точно определени и законни цели“. Той също така трябва да положи необходимите усилия да гарантира, че данните са точни, а ако не са – да ги коригира или изтрие.

От друга страна, Директивата задължава държавите-членки да опишат случаите, в които поради  обществен интерес тези права могат да бъдат ограничени. Например не се прилагат същите защити при журналистическата дейност, литературното и художествено изразяване.

Скорошно решение на Съда на ЕС постановява, че „правото на защита на данните не е (…) абсолютно право, но трябва да разглежда във връзка с обществената му функция“ и също така следва да се разглежда с оглед на принципа на пропорционалността.

Този принцип е ключов при взимането на решение за това дали едно право е нарушено или не. Например забраната за изтезание и забраната на робството са абсолютни права – безусловни. При тях не съществува обществен интерес, който би могъл да оправдае човешкото изтезание или поробване. Но, от друга страна, свободата на словото и правото на защита на личните данни са относителни права, т.е. при определен обществен интерес те могат да бъдат ограничени – напр. свободата на слово не те защитава от това да издадеш държавна тайна, защото в този случай обществения интерес  налага по-голяма защита на националната сигурност.

Уредбата за защита на данните на ЕС също премина през процес на преразглеждане. През 2012 ЕК предложи нов регламент, чиято цел е да хармонизира начина, по който страните членки се справят със защитата на данните. Новата уредба включва правото да бъдеш забравен и задължение за фирми извън ЕС да се съобразят с правилата за защита на данните в ЕС, когато предлагат услугите си на европейци.

Кога могат да бъдат използвани данните ми?
  • Вашите данни могат да бъдат обработвани единствено на следните основания: ако сте си дали съгласието; ако е нужно за сключването на договор; ако е във Ваш жизненоважен интерес; ако е в оправдан интерес на другиго (стига Вашето право да не е по-значимо в конкретния случай от неговия интерес); или ако е в обществен интерес.
  • За събирането на по-чувствителна информация се изисква изричното Ви съгласие (и обработването й не е позволено само за целите на сключване на договор). Чувствителната информация включва данни за расовата и етническата Ви принадлежност, политически възгледи, религиозни или философски разбирания, членство в синдикални организации или информация за здравословното Ви състояние и сексуален живот.
  • Данните трябва да бъдат събирани законосъобразно. Това означава не само, че трябва да съществува закон, който да дава право да се събират данните Ви. Освен това, този закон трябва да се основава на причина, изложена в Директивата, или да е в защита на правата и свободите на другите.
  • Законосъобразното събиране също така трябва да отговаря на даден обществен интерес и ефектът от събирането да не надвишава позволените от закона цели (принципът на пропорциалността)
  • Целта на събирането на данни трябва да бъде точно и ясно определена преди началото на процеса. Събирането без ясна цел е противозаконно, а за прехвърлянето на данни на трета страна е нужно правно основание.
  • Само данни, които са свързани с декларираната цел (за тяхното събиране) могат да бъдат събирани. Те трябва да бъдат точни, относими към целта и да не надвишават пределите й. Човекът който ги събира също трябва да провери тяхната достоверност.
    Данните могат да бъдат съхранявани само за определеното за постигане на целта време. Изключение се допуска единствено ако информацията е анонимна.
  • Лицата, които съхраняват Вашите данни трябва да Ви държат в течение за начина, по който те са използвани и доколкото е възможно, своевременно да се съобразяват с желанията Ви относно тях.
  • Лицата, които съхраняват Вашите данни са задължени да се грижат за сигурността и конфиденциалността им. Доставчиците на телекомуникационни услуги са задължени да Ви кажат ако сигурността на данните Ви е нарушена.

Можете да намерите повече информация на: http://www.echr.coe.int/Documents/Handbook_data_protection_ENG.pdf

Какви права имам според Директивата за защита на данните?

Имате правото да:

  • Бъдете информиран ако някое физическо или юридическо лице (човек или фирма) е събрала Ваша лична информация в техния архив (уебсайтове, бази данни, доставчици на услуги и т.н.)
  • поправите или изтриете данните си ако са непълни или неточни.
  • Да бъдете ясно информиран и да дадете съгласието си ако интернет сайт иска да извлече и съхрани информация от Вашия компютър или да може да следи кога сте онлайн.
  • Поддържате лична и тайна онлайн кореспонденция (напр. ел. поща)
  • бъдете уведомени ако Ваша лична информация, съхранявана от доставчик на услуги (напр. телекомуникационен оператор), е изгубена, открадната или по друг начин разкрита и е вероятно личния Ви живот да бъде засегнат от това.
  • да не получавате нежелани съобщения (спам).
Образователни материали

Образователни материали

Играй играта на правота да бъдеш забравен

Играй играта на правота да бъдеш забравен

Казуси

Наблюдение

Наблюдение

Правото да бъдеш забравен

Правото да бъдеш забравен