Знай

Преди да Ви запознаем със същността на миграцията е важно да уточним няколко често бъркани понятия. На първо място, “Лице, търсещо убежище” е човек, който твърди, че е бежанец, и търси международна закрила от преследване или тежки посегателства в родната си страна. Всеки бежанец първоначално е търсещ убежище, но не всеки търсещ убежище в крайна сметка бива признат за бежанец. Докато изчаква молбата му да бъде приета или отхвърлена, такъв човек се нарича “лице, търсещо убежище”.

Другите три, често създаващи объркване термини са мигрант, емигрант и имигрант. Когато българин се премести да живее в САЩ – за България той е емигрант, а за САЩ той е имигрант. Думaта „мигрант“ се използва, от една страна, като събирателно на двете категории (емигранти и мигранти),а от друга,  за лица, които вече са напуснали родината си, но още не са се установили в друга страна.

Миграцията е сфера, в която ЕС строго разделя лицата на такива, които имат европейско гражданство (което има всеки гражданин на страна членка) и такива, които нямат.

Според Договорите европейските граждани, имат право както на свободно движение  така и да пребивават във всяка страна от ЕС (при определени условия), да гласуват и да се кандидатират в европейски и общински избори дори да живеят извън родната си страна. Освен това гражданите имат право на закрила от посолствата на други страни от ЕС (когато са извън Съюза) и да отправят петиции към Европейския парламент  и жалби на Европейския омбудсман.

Правата, съдържащи се в Хартата на основните права, са приложими само когато ЕС или дадена държава членка прилагат правилата на ЕС. Обаче когато правата се прилагат, се прилагат за всички, живеещи в ЕС. Това означава, че независимо дали лицето е гражданин на Съюза, институциите, включително и трите основни – Комисията, Парламента и Съвета, – но и останалите като Frontex (отговорна на граничната сигурност), Европейската служба за подкрепа в областта на убежищата (отговорна за координирането на Общата европейска политика за убежищата) и Европол (отговорна за координирането на действията на полицията) трябва да действат в съответствие с Хартата.

Свободното движение е може би най-добре познатото право в ЕС. Според Договорите то позволява на всеки европейски гражданин да се придвижва от родната си страна до друга държава от ЕС в период до 3 месеца и да остане там за неопределен период ако има работа, учи или може да се издържа финансово при същите условия като останалите граждани на страната. Това включва също така и правото да вземеш със себе си и членове на твоето семейството  в новата страна, включително и такива, които не са граждани на ЕС. Означава също, че можеш да изискаш социални помощи в случай, че останеш безработен при същите условия като останалите граждани на страната. Важно е да се отбележи, че правото на социални помощи е ограничено от изискването човек да не се превръща в неприемливо бреме за системата за социални помощи.

Другo важно достижение на свободата на движение e Шенгенското пространство. To разширява свободата на движение като включва възможността да пътуваш без да показваш документи за самоличност. Пространството обхваща някои държави-членки на ЕС и трети страни – Швейцария, Норвегия и Исландия,а извън него, но в Европейския съюз са България, Румъния, Обединеното кралство и Кипър.

Освен това най-задълбоченото сътрудничество на ниво ЕС в полето на миграцията е при убежищата. От 1999 Общата европейска система за убежище е изградена основно около:

  • Дъблинския регламент, който гласи, че личности, търсещи убежище трябва да кандидатстват в първата страна от ЕС, в която влязат и включва обща европейска система за разпознаване на отпечатъците на тези лица,
  • Директивата за признаването, която определя общи минимални основания за страна членка да предостави закрила,
  • Директивата за условията на приемане, която включва правила относно кога е възможно да се задържат лица, търсещи убежище, правата на правна помощ за оспорване на задържането от страна лицата търсещи убежище както и правила за достъпа до храна, здравни услуги, жилищно настаняване и заетост както и медицинска и психологическа помощ.
  • Директивата за временна закрила, която има за цел да дава незабавна и временна закрила в спешни моменти. ЕС никога не е използвал този механизъм.

Системата е подложена на критики. Дъблинският регламент е критикуван заради причиняване на забавяния при обработката на молби за убежище и повишаване на напрежението в страните по границите на ЕС. Както и за прекомерната употреба на задържането, с която бежанците се връщат в първата приела ги държава от Съюза.

Все още има и голяма разлика в нивата на приемане между страните от ЕС, въпреки Директивата за признаването. В много държави от Съюза търсещите убежище не получават приемлив стандарт на живот и адекватно настаняване. Системата е най-вече критикувана за това, че е фокусирана върху предотвратяването на незаконното влизане в Съюза вместо върху обработването на молби за убежище. Тази действителност е поставена до факта, че има поне 3,500 удавени, в опит да прекосят Средиземно море през 2014.

Мигрантите без документи също са обект на широка координация от страна на ЕС. Според Директивата за връщането личности, които влизат в Съюза без документи и не са одобрени за убежище нямат право да преминат границите на ЕС отново през следващите 5 години, (дори ако положението им се е променило). Нелегалните мигранти освен това могат да бъдат задържани до 18 месеца без извършено престъпление.

ЕС има и множество споразумения за повторно приемане с граничещи със Съюза държави (напр. Турция), за да се улесни бързото връщане на неполучилите убежище и нелегалните мигранти в страните им, когато те са използвали държава извън ЕС като транзитна страна.

Отиди на казуси

Разбери

Свободното движение на личности е основен принцип на ЕС, установен от член 45 от Договора за функциониране на ЕС. В член 15 и 45 Хартата на основните права също включва правото на гражданите да работят в друга страна членка при равни условия с останалите граждани на страната. Член 18 от Хартата включва правото на убежище в съответствие с Конвенцията за бежанците.

Свободно движение

Свободното движение, както е споменато по-горе, е право на гражданите на ЕС, които отговарят на определени условия, включително да си търсят работа, да работят, да учат или да се издържат самостоятелно.

Когато се преместиш да живееш друга държава при тези условия, това активира редица други права и тези права са валидни и когато се върнеш в родната си държава. Това включва правото да вземеш със себе член на семейството, който няма европейски паспорт и той да може да живее и работи при същите условия като европейските граждани, включително да има право на постоянно жителство след 5 години и при определени условия да остане ако семейното ви положение се промени, например при развод.

Страните членки обаче си запазват правото да създават собствени политики за миграцията за лица, които не са граждани на ЕС, и когато не е замесено правото на свободно движение. Това означава, че всяка страна може да налага собствени критерии за лица, които не са европейски граждани, за получаване на работна виза и може налага правила, позволяващи на гражданите ѝ да взимат със себе си член на семейството, който няма европейско гражданство. Например гражданите на Дания имат право да взимат със себе си своя брачен партньор в Дания само ако имат финансовите средства да го издържат и Дания е страната, в която двамата съпрузи заедно имат най-силни връзки. Този висок праг води до това, че много датски граждани с брачен партньор, който не е гражданин на ЕС се преместват в Швеция, където важат не толкова строгите европейски и шведски правила за миграция.

Обща европейска система за убежище

Най-видната част от общата европейска система за убежище най-често е Дъблинският регламент, който определя правилата относно това къде в ЕС едно лице, търсещо убежище, трябва да кандидатства за получаване на статут на бежанец, както и действията, които трябва да се предприемат от страна на държавите членки на ЕС за контрол на границите на Съюза.

Основният принцип на Дъблинския регламент е, че страната, през която бежанецът е навлязъл в ЕС, е отговорна за обработката на молбата за убежище. Тази система е критикувана, тъй като насърчава прекомерното задържане на бежанци, за да бъдат депортирани обратно в страната, в която са влезли в ЕС и за натиска, който чрез това се оказва на страните от Южна Европа. Така също и за разделянето на семейства и случаите, в които бежанците изгарят върховете на пръстите си, за да могат да кандидатстват в друга страна членка на ЕС, различна от тази, в която са влезли първоначално. Бежанците изгарят пръстите си, тъй като се снемат отпечатъци, за да се определи, в коя държава са влезли.

Frontex е европейската агенция, отговорна за координирането на контрола по границите на Съюза. От 2013 г. се увеличава броят на лицата, които се опитват да пресекат Средиземно море, за да достигнат ЕС. През 2014 3,419 души умират, докато се опитват да влязат в ЕС, минавайки по този път. Съюзът предприема редица координирани мерки за спасяване – и все повече – за предотвратяване на тези опити. Тази координация е под формата на спасителни операции в Средиземно море, заедно с план от 2015 г. за използване на сила срещу хора, които организират транспортирането на лицата, търсещи убежище и емигранти през морето. Няколко страни членки, включително България, Унгария и Обединеното кралство, са започнали изграждането и подсилването на стени и огради, привидно, за да предотвратят незаконната миграция, но тези мерки не позволяват и на лицата, търсещи убежище да получат достъп до ЕС.

Директива за признаването

Директивата за признаването изисква от страните членки на ЕС да дават на бежанците статут на личности, които страдат от определени състояния еквивалентни на тежки нарушения на човешките права, основаващи се на възприемани характеристики или мнения от тях. Тя също изисква страните членки да осигуряват закрила и да не отпращат търсещи убежище ако съществува реален риск да пострадат, като изтезания, смъртни наказания и заплахи за живота им. За хората, търсещи убежище, тя дава редица права.

Одобряването на молби за убежище обаче остава изключително променливо в целия ЕС. През 2014 нивото на одобрение на молби варира от България, която приема 94% от всички молби за убежище, до Швеция, която приема 77%, Обединеното кралство, което приема 39%, Хърватия, която приема 11% и Унгария, която приема само 9% от всички молби. Произходът на търсещите убежище също има различно влияние върху приемането през 2014 в ЕС: Кипър, Германия, Швеция, Полша, България и Чехия приемат 100% от всички сирийци, които подават молби за убежище, докато Унгария приема само 65%, Италия – 64% и Гърция – 60%. В същото време Италия одобрява 94% от всички молби на афганистански граждани, докато България и Румъния одобряват само 19%. В други случаи има крайни различия. Например повечето страни членки приемат по-голямата част от молбите от граждани на Еритрея, докато Франция приема само 15% от тях.

Условия на приемане

Директивата за условията на приемане изисква на търсещите убежище да им се предостави материална помощ (това включва жилище, храна, медицински грижи и образование) по време на периода на кандидатстване. Обаче условията за тези, които търсят убежище могат да бъдат изключително лоши. Например в Италия центрове за настаняване често са пренаселени и се намират в отдалечени райони, а през 2014 и 2015 г.  в Германия жилищата на лицата, търсещи убежище са били нападнати.

Центрове за задържане

Центровете за задържане все повече се използват за лицата, търсещи убежище, което ограничава правата им, заложени в Директивата за условията на приемане. Условията в тези центрове често са остро критикувани. Например в Обединеното кралство центърът за задържане Yarl’s Wood е подложен на продължителна и официална критика за лошите си условия и прекомерното задържане на лицата, търсещи убежище.

Достъпът до центровете за задържане е ограничен в много страни членки на ЕС, предизвиквайки опасения за липса на надзор от страна на медиите и гражданското общество.

Емигранти без документи и неполучилите убежище

Лицата, които влизат в ЕС без валидна виза или остават след като визата им е изтекла имат право на защита на основните им права и институциите на Съюза трябва да се съобразяват с Хартата на основните права. Това важи и за лицата които не могат да получат статут на бежанец.

Доклад от 2013 на Агенцията за основните права открива, че Директивата за връщането не осигурява подробни насоки за гарантиране на правата на тези, които не са върнати, което води до класификации за пребиваване, които дават големи различия в достъпа до основните права. Докладът също установява няколко пропуска в защитата на основните права на емигрантите без документи в страните членки на ЕС. Някои въведени мерки от държавите имат негативен ефект върху правата на емигрантите без документи – злоупотреби с трудовите права и несигурни ситуации при настаняването. Също така е установен и много различен подход към здравеопазването и образованието в страните членки – някои ограничават здравните услуги при спешни случаи, а други предоставят пълна здравна осигуровка, а достъпът до образование за деца също варира.

Координираните действия на ЕС относно незаконната миграция и връщанията се фокусират основно върху действия срещу тези, които помагат на нелегалните емигранти да пресичат граници, санкциониране на работодатели, които наемат хора без валидна виза и върху координация на граничния контрол.

Образователни материали

Образователни материали

CITIZENS MANIFESTO

През 2013 Европейски алтернативи събра тревогите и предложенията на хора от цяла Европа в серия предложения за политики.

В сферата на миграцията дадохме препоръки на ЕС да:

– Осигури равни права на гражданите на ЕС и гражданите от трети страни, които живеят в ЕС, включително на свободно движение и политически права

– Избягва криминализиране на незаконните емигранти в политиката, практика и език и да предприеме положителни мерки за осигуряване на ефективен достъп до правосъдие за всички емигранти, независимо от статута им на пребиваване

– Наблюдава прилагането на Общата европейска система за убежище и да обръща специално внимание на реалния достъп по процедурите за даване на убежище, да реформира Дъблинската система, задържане и ефективна правна помощ

– Осигури ефективна защита, прозрачност и отговорност за нарушаване на основните права при гранични проверки и да предприеме положителни стъпки към премахване на нарушаването на основните права на европейските граници

– Не използва задържането като механизъм за контрол на миграцията

Прочети Гражданския манифест тук, стр. 95 – 106.

Казуси

Сексуалната ориентация като основание за бежанска закрила

Сексуалната ориентация като основание за бежанска закрила

правото на семеен живот

правото на семеен живот