Знаем

В ДФЕС и ДЕС, двата основни договора на ЕС, са изброени редица изисквания по отношение на социалните права и задължения за подобряване на условията на труд, обществено здраве и борбата срещу социалното изключване.

Европейската харта на основните права включва правото на социално осигуряване, подпомагане при безработица, пенсии, социална помощ и жилищно настаняване при определени обстоятелства, здравеопазване. Европейската конвенция за правата на човека не обхваща социалните права, но Европейският съд по правата на човека се е произнасял по редица дела, свързани със социалните права, когато те засягат други права, например правото на семеен живот и забрана за изтезания.

Правото на ЕС оставя определянето на това кой може да кандидатства за социална защита и помощи на националното законодателство. За сметка на това, то се фокусира върху хармонизацията и достъпа на европейските граждани до социални права без значение на тяхната националност.

В резултат на финансовата криза от 2009 насам в много европейски страни са въведени мерки на строги икономии, влияещи отрицателно върху социалните права и тяхната защита.

През 2015 доклад на Европейския парламент установява, че строгите икономии в ЕС имат съществен отрицателен ефект върху защитата на икономическите, социалните, културните, гражданските и политическите права.

В Кипър, Гърция, Ирландия, Италия, Испания и Португалия се наблюдава ръст в загубата на работни места и във временната и почасова заетост. Всичко това влияе върху правото да се упражнява професия и на заетост при справедливи условия. Тази тенденция е с особена сила при жените, младежите, хората с увреждания, имигрантите, нископлатените, пенсионерите и необвързаните.

Установено е също така, че мерки като съкращаването на броя учители и училища, както и ограничаването на някои услуги за уязвимите групи( деца с увреждания, деца от ромски произход и деца на имигранти и т.н.), влияят негативно на правото на образование.

Строгите мерки на икономии в същите тези страни са оказали влияние на здравеопазването, особено в Гърция и Кипър, според доклада. Тези мерки, от една страна, водят до ограничен достъп до здравни грижи, включително превантивна медицина, а от друга, увеличават разходите и времето за чакане и недостига на лекарства. В доклада се констатира, че редица групи са засегнати в по-голяма степен от мерките. Между тях са бедните и бездомните, възрастните, хората с увреждания и техните семейства, жените и нелегалните имигранти

Пенсиите също се влияят негативно от тези мерки. Особено по отношение на намалените държавни разходи и пониженият стандарт на живот за пенсионерите.

Отиди на казуси

Разбираме

Чл. 3 от ДЕС гласи, че ЕС трябва да се бори срещу социалното изключване и дискриминация, да насърчава социалната закрила и справедливост, равнопоставеността между половете и солидарността между поколенията.

Чл. 151 от ДФЕС посочва, че Съюзът и държавите – членки трябва да имат за цел насърчаване на заетостта, подобряване на условията на живот и труд. С това, от една страна, трябва да се постигнат близки стандарти между различните държави, а от друга, да се подобри качеството на социална закрила, диалог между ръководството и работниците и развитието на човешките ресурси.

Европейската харта на основните права включва признаване на правото на социална осигуреност и на социални помощи, включително отпуск по майчинство, помощ при безработица и пенсии за гражданите на ЕС, където и да живеят. Тя включва също правото на социални помощи, помощи за бедни и достъп до здравни услуги (вкл. превантивни такива – т.е. мерки, които могат да бъдат взети предварително, така че лицето да не се разболее).

Въпреки гарантирането на тези права, изброени по-горе, не е създадено европейско законодателство, което да уреди в подробност защитата им. По-скоро, уредбата е оставена на националните правителства, а Съюзът основно следи да не съществува дискриминация въз основа на националност в съответните области..

Достойни условия на труд и защита от безработица

Чл. 153 от  ДФЕС определя конкретните задължения на Съюза за прилагане на чл. 151, включително и подобряване на условията на труд и социални осигуровки, подобряване на условията за лица, които не са граждани на ЕС и на борбата срещу социалното изключване.

Чл. 27-31 и 34 от Хартата на основните права, съдържа редица права на работниците, включително правото на информиране и консултиране на работното място, на колективно трудово договаряне, на защита срещу незаконно уволнение и на честни и справедливи условия на труд, включително и максимално работно време, дневната и седмичната почивка и платен годишен отпуск. Тя включва и признаване на правото на помощ за социална осигуреност в случай на загуба на работа.

Според европейските закони, в случай, че се преместите от една страна-членка ЕС в друга, вие имате право на същите обезщетения за безработица като лица с гражданство в тази страна. Правилата относно това колко време се изисква, за да отговорите на изискванията за обезщетения, полагащи се при безработица, обаче не са еднакви и често има различни периоди от време, в които хората трябва да работят. Правилата на ЕС също така позволяват на гражданите да продължат да получават обезщетения за безработица в продължение на 3-6 месеца в друга държава-членка на ЕС, докато те търсят работа в тази страна.

Тези правила, обаче, не са насочени към предприемане на мерки за справяне с безработицата, ниско платеният труд и риска от загуба на работното място. Това са и предизвикателствата пред справедливите и равни условия на труд.

През май 2015 г., Евростат изчислява, че равнището на безработицата в ЕС е 9,6% и 10,3% за еврозоната (страните приели еврото за своя валута). Младежката безработица (под 25 години) възлиза на 20,6% в ЕС и 22,1% в еврозоната. В Гърция обаче, младежката безработица се задържа на 49,7%, в Испания на 49.3%, в Хърватия – 43,6% а в Италия – 41.5%.

Доклад за 2012 г., подготвен за ЕК, отбеляза покачване на риска от загуба на работното място – особено на позиции с непълно работно време и срочни договори. В доклада също така се подчертава, че нерегистрираната заетост (труд, който се заплаща без страните по него да плащат за осигуровки и данъци) се разраства в Гърция, Испания, Италия, Латвия и България. Използването на агенции за временна заетост, създаването на посредник между работодателя и служителя също се увеличава. Хотелиерството, строителство, селско стопанство, търговията на дребно и сектора „Чистота“, са отраслите, в които най-често се наемат лица с риск да си загубят работата, а също и нелегални имигранти. Жените и младите работници са най-застрашени от загуба на работно място.

Здравеопазване

Чл. 168 от ДФЕС изисква Съюзът да предприеме действия, насочени към подобряването на общественото здраве и чл. 35 от Хартата на основните права включва правото на достъп до здравна профилактика и право на достъп до здравни услуги.

ЕС  не се намесва пряко в националните здравни политики, по-скоро той възприема координираща роля в гарантирането на това, че гражданите на Съюза, които упражняват правото си на свободно движение, са защитени при същите условия като гражданите на дадената държава-членка.

През 2014 г. Европейският съвет отбеляза със загриженост, че финансовата криза се отразява на способността на държавите да осигурят достъп до здравеопазване и социална защита. В допълнение, доклад от 2014 на Eurofound подчертава, че мерките за икономии са засегнали нови групи, които са уязвими от лошо здравеопазване. Уязвимостта им се дължи на увеличената безработицата, промени в здравната система и засилване на дискриминацията и ксенофобията.

Установено е също така, че съкращението на някои здравни услуги води до увеличен натиск върху други услуги – например се е увеличило използването на спешна медицинска помощ, която е по-евтина и по-достъпна опция от тази на GP посещенията.

Образование

В Член 165 (1) от Договора за ЕС се посочва, че Общността допринася за развитието на качественото обучение чрез насърчаване на сътрудничество между държавите-членки и, ако е необходимо, чрез подпомагане и допълване на техните действия. Чл. 14 от Хартата на основните права постановява, че всеки има право на образование, както и на достъп до професионално и продължаващо обучение.

Както и в други области, обсъждани тук, ЕС не е въвел правила в областта на образованието, които биха повлияли на националната политика, а тя е съсредоточена върху координирането на мобилността на образованието и развитието на образователната политика в страните. Това включва области като програмата Еразъм, в която ЕС гарантира, че държавите-членки не дискриминират въз основа на националността в областта на образованието и признаването на квалификации между различните страни.

В допълнение към проблемите, споменати от реализиране на правото на образование в  доклада на Европейския парламент (по-горе), финансирането на университетите в много страни-членки на ЕС е намаляло от 2008 г. насам, а таксите за обучение са се повишили.

Пенсионно осигуряване

Чл. 34 от Хартата за основните права признава правото на достъп до социалната система и до получаването на пенсионно заплащане. ЕС въвежда правила за определяне на начина, по който лица, които са работили в няколко държави от ЕС могат да предявяват искания за своите пенсии и как хората могат да получават своите пенсии, когато се пенсионират в друга държава от ЕС. Съюзът обаче не се намесва директно в националните пенсионни правила

Образователни материали

Образователни материали

CITIZENS MANIFESTO

През 2013 Европейската Алтернативи събра опасенията и предложенията на хората от цяла Европа в серия от предложения за политики.

В областта на трудовите и социалните права, той препоръчва, че ЕС следва да:

– Предостави прави, по които се регулират и плащат стажовете

– Въвежда задължителна минимална заплата на територията на ЕС, въз основа на разходите за живот на мястото на работа

– Направи Младежката гаранция задължителна за вси1ки държави-членки

– Насърчаване на равен достъп до образование за всички и подкрепа посредством схемата за европейски заем и безвъзмезна помощ за висше образование

– Гарнатиране на минимална степен на безработица и социални обезщетения на всички незаети европейски граждани

– Гарантиране на пенсии на универсално ниво, което позволява достойни условия за живот

– Въвеждане на универсален минимален доход

– Гранция на основни социални права (достоен стандарт на живот, достъп до здравеопазване

Жилищно настаняване и храна) Прочетет гражданския манифест тук стр. 22 – 43.