Предистория
Европейският Съюз не задължава въвеждането на религиозно обучение в училищата, но въпреки това, с изключение на една страна, всички държави предоставят часове по вероучение. Европейската харта на основните права гарантира на всички свободата на мислене, съзнание и религия. Но тази гаранция може да бъде използвана единствено когато ЕС действа в сферата на образование, а в настоящият момент, Съюзът няма компетентност да се намесва в националните учебни програми.

Всички държави-членки са задължени, обаче, да членуват в Съвета на Европа и да се присъединят към Европейската конвенция по правата на човека. Тази Конвенция се прилага и по отношение на националната образователна политика. Това е и причината жалбоподателите по делото Grzelak срещу Полша да се обърнат към Европейския съд по правата на човека когато са решили, че е нарушена свободата им на вероизповедание.

Казус
Семейство Grzelak, съставено от съпрузите Urszula, Czesław и техния син Mateusz, живели в Соботка, Полша във времето, в което е подадена жалбата към Европейския съд по правата на човека. През 1998, когато синът Mateusz Grzelak е на седем, той започва своето обучение в начално училище и, съобразно желанието на неговите родители – които са агностици – не посещава часовете по вероучение.

На мастото на часовете по вероучение, съпрузите Grzelak искат неколкократно техния син да посещава класове по „Етика“ – опция, която е налична, но техните искания са отхвърляни на основание, че  Mateusz е бил единствения ученик с подобно искане. Часовете по вероучение са били по средата на учебния ден, между други задължителни предмети. И тъй като е било невъзможно за Mateusz да следва друг курс, то той е трябвало да чака по време на тези занятия, запълвайки времето си в училищната библиотека и клуб, без никакъв надзор.

Тези обстоятелства са и причината сем. Grzelak да решат, че синът им е дискриминиран. Наместо оценка в дневника се е поставяло тире по предмета „Вероучение“ на Mateusz. Докато самият той е бил обект на физически и психологически тормоз от своите съученици, тъй като не е посещавал въпросните часове. Това са и причините детето на няколко пъти да е било премествано в други училища в същия град.

След множество неуспешни искания, отправяни към училищните директори, сем. Grzelak отправя писмо към Министерство на образованието. От Министерството отговарят, че часовете по етика се сформират по желание на родителите и единствената причина на места те да не се провеждат е поради организационни причини – т.е. поради нисък брой желаещи да посещават тези часове.

Процес
Въпреки отговорът, Министерството отправя въпроса към Конституционния съд като пита дали поставянето на тире не е противоконституционно. Съдът решава, че поставянето на този знак не противоречи на свободата на вероизповедание, съобразно Полската конституция.

Недоволни от този развой на събитията, през 2002г.  сем. Grzelak оправят въпроса към Европейския съд по правата на човека, твърдейки че Полша е нарушила правото им на свобода на вероизповедание и ги е дискриминирала.

Решение
На 15 юни 2010г. Европейския съд по правата на човека решава делото в полза на сем. Grzelak, като отсъжда, че е налично дискриминиране на Mateusz и е нарушена свободата му на вероизповедание.

Съдът постановява, че свободата на вероизповедание съдържа в себе си и свободата да нямаш вероизповедание, както и правото да не се разкрива дали един човек е или не е религиозен.

Основание за това решение, Съдът открива в липсата на оценка по предмета вероучение/етика и факта, че предмета Етика е бил зачеркнат от дипломата на Mateusz. Това би създало впечатление у хората, че той не е религиозен, което би ограничило свободата му на вероизповедание. Извод, който не е съвместим с Европейската конвенция по правата на човека.

Оценка
На 25 март 2014г. Полша променя своята образователна уредба. Измененията задължават училищната управа да осигури занятия по вероучение/етика дори ако има само един желаещ за един от предметите. Децата, достигнали пълнолетие, или родителите им  (от името на децата) са задължени да изпратят писмено искане, споменаващо че те желаят да посещават такъв курс. Като решението им не се отразява видимо върху дипломата.
Извън Полша, това решение препотвърждава, че страните на Европа имат задължение не просто да осигурят пасивно свободата на вероизповедание (и свободата да нямаш такова). Те също така са задължени да предприемат мерки, с които да подсигурят, че лицата не са принудени да разкриват своите религиозни убеждения. Освен това, страните трябва да предприемат положителни стъпки (да действат активно), за да избегнат случаи, в които изповядващите или не някаква вяра, се третират различно в образователната система.