Предистория
Европейските директиви са един от начините, по които ЕС законодателства. Една европейска директива трябва да се транспонира в националните законодателства на държавите-членки в определен период от време.Когато това се постигне, директивата се счита за приета. Ако национален съд има въпроси относно смисъла на директивата, или степента, в която тя е приложима, може да отнесе случая до Съда на Европейския съюз за становище.

В този случай, че въпросната директива от април 2004 “относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила” (2004/83 / ЕО) – иначе известна като директивата за признаването, която излага на минималните критерии, които страните от ЕС трябва да имат, за приемане на хора като бежанци.

Директивата за признаването излага причините, поради които някой може да претендира да бъде бежанец, като преследване поради тяхната действителна или привидна раса, религия и националност. Тя също така включва критериите за преследване поради “принадлежност към определена социална група”, която няма строга дефиниция.

казус
Делото се отнася до предоставянето на статут на бежанец на три хомосексуални лица от Сиера Леоне, Уганда и Сенегал, които живеят в Холандия. В Сиера Леоне, Уганда и Сенегал е имало наказателни закони срещу хомосексуализма, които предвиждат наказание – съответно – доживотен затвор, смъртното наказание и пет години лишаване от свобода.

И трите лица са подали заявления до нидерландските органи с искане на статут на бежанец, но те са били отхвърлени, докато правителството и търсещите убежище, спорят дали криминализирането на хомосексуалността е било покрито като основание за предевяване на претенция за статут на бежанец съгласно холандското законодателство в изпълнение на Директивата за признаването.

Те са обжалвали решението на Холандския Държавен съвет(най-висшата инстанция за оспорване на публичните решения в Холандия) , който връща делото на Съда на Европейския съюз, за да се определи:

  1. дали гражданите на трети страни, които са хомосексуални могат да се разглеждат като представляващи “определена социална група”?
  2. ако е така, до каква степен се очаква от хората да крият своята сексуална ориентация или да паказват сдържаност при нейното публично изразяване, за да избегнат преследване?
  3. дали криминализирането на акт представлява преследване по силата на директивата?

Решение
При вземане на решението относно директивата, Съдът на Европейския съюз разглежда международното, националното и европейското законодателство. По-специално Конвенцията за бежанците от 1951 г. международния закон за правата на човека, Хартата на основните права на Европейския съюз и националното законодателство в Холандия и в други страни-членки.

През ноември 2013 г. Съдът реши, че съгласно Директивата за признаването, сексуална ориентация може да бъде основание за предяване на претенции за статут на бежанец в ЕС. Той заяви, че за да бъдат лица от “определена социална група”, трябва да отговарят на две условия:

  • споделяне на вродени характеристики: обща история, която не е
  • променлива ипритежаването на собствена идентичност в съответната страна по произход

Съдът признава, че сексуалната ориентация на човек е нещо фундаментално и определящо за неговата идентичност и в страните, където хомосексуалността е подсъдима и наказуема, хората идентифициаращи се или идентифициарни като хомосексуалисти, следва да се разглеждат като част от определена социална група.

Съдиите също са постановили, че сексуалната ориентация е толкова фундаментална за идентичността на човек, че не би трябвало лицата с нетрадиционна сексуална ориентация да бъдат задължавани да я крият или да действат дискретно, за да избегнат преследване.

Оценка
Това решение на Съда на Европейския съюз изисква страните членки на ЕС, да променят своите правила относно критериите за това кой отговаря на изискванията за предоставяне на убежище, по силата на Директивата за признаването, като дава възможност на лицата да се класират въз основа на сексуална ориентация и в случаите, когато се прилаха наказателно право, ограничаващо  възможността им да изразяват своята сексуалност.

Решението също така премахава възможността да бъде отказано убежище на хора на основание, че те крият своята сексуалност, за да избегнат преследване, което беше практиката в редица страни-членки на ЕС.

Отиди на казуси (на английски)